#4 Росалинда Серфати: Успях да постигна равновесието, към което винаги съм се стремила

 

500 емблематични интервюта на списание "ТелеНовели", епизод 4: Росалинда Серфати

Това интервю е публикувано в брой номер 2 на списанието.

Каква беше като дете?

Бях много безгрижно и доста чувствително момиче, но времената бяха различни. Тогава спокойно можехме да играем на улицата, да караме колело до късно през нощта. Пазя много приятни спомени от детството и юношеството си. Мисля, че със семейството ми бяхме наистина близки.

А сега как се чувстваш в ролята на майка?

Животът ми изцяло се промени, след като родих дъщерите си. По-голямата се казва Корина, а по-малката - Ариана. Те са най-хубавото нещо, което ми се е случвало.

В теленовелите съм държала в ръцете си много деца, но не беше същото. Една майка изпитва много силни чувства на нежност и привързаност. Вече съм друг човек - много по-улегнала и стабилна. Мисля, че успях да постигна равновесието, към което винаги съм се стремила.

Как би се определила?

Бих казала, че съм задълбочен човек, но не робувам на правилата на "чистия дух без материя". По начало човекът е създаден от душа и материя и аз не правя изключение. Понякога пазя диети, робувам на физиката и красотата, защото смятам, че материята не значи само пари. Друг път съм много философски настроена, обръщам голямо внимание на душевността и религията.

От колко време си актриса?

От много време. Още докато ходех на училище и взимах уроци по съвременни танци, ми предложиха да участвам в адаптация на "Спящата красавица". Дотогава нямах представа какво всъщност е актьорската игра, но ми хареса и продължих да се занимавам с това.

Изпитваш ли сценична треска?

Никога не съм изпитвала подобно нещо. Напротив, когато излизам на сцена, се чувствам много самоуверена. Може би това се дължи на зодията ми Овен. Ние сме много ревниви, държим се собственически, обичаме да доминираме и това понякога уморява хората.

Зная, че си започнала работа като репортер.

Да, така беше, но в действителност не ми харесваше. В повечето случаи се налагаше да правя фотокопия на различни документи, а за това не са нужни 5 години обучение в университет, нали?

Какво ти харесва да правиш?

Харесва ми да анализирам постъпките на хората, да се опитвам да ги разбера, харесва ми да пиша статии, поезия. Не ми харесва, когато всички тичат след нещо, което няма никакъв смисъл. От работата на репортер натрупах полезни впечатления, но киното и телевизията ме привличат много повече.

На какво те научи университетът?

Научи ме да играя. Открих, че изкуството има основа, положена много отдавна. Наясно съм, че теленовелите не са най-яркият пример за блестяща актьорска игра, но се харесват на хората и това е най-важното.