Според Вас, публиката пренасити ли се от класически теленовели?
Не. Според мен лишиха зрителите от класическите теленовели, но зрителите си спомнят за тях, жадуват ги и се надяват някой ден да гледат отново теленовели.
От всички Ваши творби, коя е любимата Ви, ако има такава, и защо?
Не бих могла да ти кажа. Някои, по стечение на обстоятелствата, имат специално значение за мен. Например първата, която написах. Първата, която излезе на екран, след като напуснах Куба. Първата, която беше продадена в чужбина. Също теленовели, които са триумфирали скандално в тежка битка с конкуренцията. Но във всяка една дадох всичко от себе си, за да бъде тя най-добрата. Във всяка вложих същата отговорност и същата страст, която изпитвам към работата си.
Вие сте пример, че любовта съществува. Каква е тайната на щастливия Ви брак?
Толерантността. Откакто осъзнах, че перфектността не е съвместима с човешките същества, трябваше да приема, че мъжът, когото исках да избера за спътник в живота ми, няма да бъде мъж за пример и без недостатъци. За щастие, съпругът ми беше много близо до моя идеал – красив, нежен, страстен, щедър, отговорен, интелигентен, но... Не, няма да опетнявам този толкова хубав образ с неща, които в дългосрочен план се оказаха незначителни. Защото аз съумях да извиня недостатъците и грешките му. Но същото направи и той с моите недостатъци и грешки. Смятам, че трябва да сложим на кантар положителните и отрицателните неща и да трупаме повече положителни неща с голяма доза търпение и разбиране. Само така бракът може да достигне до това прекрасно и трудно нещо, което се нарича щастие. Бернардо и аз успяхме да го направим в името на любовта, която ни свързва вече 66 години.
Кое е най-важното за Вас?
Семейството. Аз бях единствена дъщеря в семейството ми. Но бях благословена с пет свои деца, които ме дариха с 13 внуци, двама правнуци и още един, който скоро ще се появи на бял свят. Много сме и не е лесно, защото трябва да се напасваме с различни характери. Семейството не е стадо, което върви в една посока. Понякога има нужда от хармония, друг път от мир. Но когато стане нещо и ти се струва, че светът се стоварва върху теб, там е семейството, което се прегрупира бързо и е по-сплотено от всякога, за да помогне, за да утеши, когато някой си отиде, за да защити слабите. Семейството е като убежището, което търсим и откриваме по време на буря.
Какво ще кажете на българската публика?
Не ме забравяйте! Помнете онези истории, в които дадох всичко от себе си и които някога са ви развълнували и са ви харесали. Това е най-голямата награда, която мога да получа за работата, на която посветих живота си.
Коментари
Публикуване на коментар