Какво всъщност се случи с теленовелите? Напоследък има твърде много версии на стари сериали и малко оригиналност. Може ли да се каже, че класическите теленовели са останали в миналото?
Грешката в съдържанието, която споменах преди малко, не е единствената причина за упадъка на традиционната теленовела. Има и други сериозни грешки. В търсене на действие ситуациите остават неизяснени, сякаш падат от небето, зрителят няма време да вникне в сцената. А в самите сцени липсва последователност, прескача се от една сцена към друга, без помежду им да има връзка. И за капак на всичко сцените трябва да бъдат кратки – от половин до максимум една страница. С това се загуби много от красотата и от силата на диалозите. Липсват ми вербалните дуели между двама герои, дуели, които набираха сила и стигаха до връхна точка, дуели, в които зрителите затаяваха дъх, за да не изпуснат дори една фраза, очаквайки емоцията на финала. Вината не е в писателите. Има писатели и днес, тяхната работа не се омаловажава. В дискусионните форуми в последно време се стигна до извода, че истинската главна героиня в една теленовела е историята. А откъде избликва историята? От ума и от сърцето на писателя. Писателят е единственият създател. Всички останали – режисьор, продуцент, актьори и технически екип, реализират визуално историята, родена във въображението на писателя. Това, което се случва е, че в някои компании се намалява тежестта на автора, за да се дадат неограничени възможности на продуцента, който налага свои критерии на автора и така ограничава и направо прекъсва неговата креативност. Моята златна ера беше, когато пишех теленовели за Венесуела и бях част от един много сплотен екип, в който всеки от нас работеше с много голяма любов към това, което правехме. Имах привилегията да избирам актьорския състав, музикалните теми на моите творби. И най-вече знаех, че сценарият, който пишех, се уважаваше и никой не си позволяваше да промени дори една запетайка!
Темата за любовта е интернационална. Вечна. Или поне така изглеждаше. Къде остана любовта в съвременните истории?
Преди време (съжалявам, че не помня кой), определи теленовелата като „изкуството да разплакваш хората“. Прекрасно определение, жанр, способен да развълнува до сълзи хората пред студения телевизор! В онези моменти писателят се опитваше да отрази в своята фантазия щастието, успехите и любовта, фрустрирани в реалния живот. Кой беше идеалният субект за онези истории? Жената, домакинята, погълната от работата и задълженията си, жената в офиса или тази, която работеше на улицата, учената жена, бабата с мъдростта на годините – всички те всеки ден сядаха пред екрана, за да изживеят илюзията на една любовна история. Спомням си, че понякога ми казваха зрителки: „Колко хубав беше снощният епизод! Как само плаках!“ Днес се оплакват и ми казват: „Вече не плача на теленовели“. Защото днешните истории не докосват сърцето, не вълнуват зрителите и те не ги следят. Любовта все още е там, същата е, но романтиката, която я вдъхновяваше, я няма. Поне на екрана я няма. Най-често срещаните сцени напоследък са на главорез, насочил пистолет към челото на друг главорез. В търсене на успех сред мъжката аудитория, телевизията загуби жената зрител. Кога ли ще разберат компаниите в този бизнес, че жената има нужда в реалния живот от нещо, което да я накара да плаче, но и да й даде отново правото да мечтае?
В последно време се излъчват много турски сериали. При тях обаче почти никога финалът не е щастлив. Според Вас, вкусът на зрителите ли се е променил, или в търсене на оригиналност и изненада авторите са решили да заложат на неочакван и тъжен край?
Турските сериали се доближават много до традиционните теленовели във формулата да представят конфликти на чувствата с доза емоционално напрежение и действие. Но точно на финала сякаш отстъпват на страха от чистата мелодрама и бягат от щастливата развръзка. Може би това е и резултат от търсенето на модерен акцент в историите, но навярно авторите не си дават сметка, че с негативния и тъжен край милионите зрители остават разочаровани епизод след епизод и ден след ден. Защото хората очакват един мъж и една жена, които се изправят пред всякакви препятствия пред любовта си, накрая да спечелят и да изживеят своята мечта за любов.
Очаквайте и последната част от интервюто ми с Делия Фиайо!
Коментари
Публикуване на коментар