Майката на теленовелите, жената, която много актьори определят като своя втора майка, но не мащеха, Делия Фиайо е автор на някои от най-успешните класически теленовели за всички времена. "Есмералда", "Касандра" и "Леонела" са само част от историите на Делия. Имах огромната привилегия да си поговоря с нея. Ето част от нещата, които тя сподели с мен:
Кой беше първият Ви международен успех?
Първата моя теленовела, която беше продадена в чужбина, беше черно-бяла. По това време в повечето страни, в които тя се бореше за рейтинг, вече имаше цветна телевизия. Става въпрос за оригиналната версия на „Есмералда“, заснета във Венесуела през 1971 година с Лупита Ферер и Хосе Бардина. Идеята за незряща главна героиня ми хрумна, след като разбрах, че конкурентният телевизионен канал ще излъчва чуждестранен сериал със заглавието „Сляпата дева“. Аз ги изпреварих и когато те пуснаха своята „сляпа“ героиня, моята вече беше покорила сърцата на зрителите.
Какви са спомените Ви от "Касандра"?
„Касандра“ е като прекрасно блестящо бижу сред многото ми творби. Появи се от безпокойството, което ме обземаше след края на всеки проект. Имах усещането, че вече „всичко е написано“. Тогава изведнъж си помислих: „Ами циркът? Харесва се на малки и големи, нещо напредничаво е“. Самата аз не помнех да съм гледала нито една теленовела на тази тематика. И оттам, сякаш с магическа пръчица, започнах да заплитам нишките на историята. Две бебета, разменени след раждането, циганите и тяхната музика, облеклата и бижутата на Касандра. Тя се влюбва в мъж, който не е от нейната раса. Ранду, който мята ножове, заредени с любов и ревност. Много находчиво подбрах актьорския състав, като заложих на млади и почти неизвестни актьори като Корайма Торес, Освалдо Риос и Хенри Сото, които обаче разчитаха на велики таланти като Есперанса Магас, Нури Флорес и Раул Ксикес. Резултатът беше невероятен триумф, „Касандра“ влезе в книгата с рекордите на Гинес за теленовела, излъчена в 182 страни и преведена на повече от 20 езика и диалекта, гледана от повече от 1 милиард зрители по целия свят. На Балканите „Касандра“ предизвика много любопитни случки. Едната е, че по време на войната в Босна и Херцеговина, теленовелата е прекъсната, но хората се вдигнали на бунт. Оказало се, че сериалът се излъчва нелегално, като страната „заемала“ от съседна държава сигнала. Консулството в Босна и Херцеговина поискало помощ от американския посланик и той успял да уреди безплатни права за страната от телекомпанията RCTV, която създаде теленовелата, само за да зарадват зрителите на сериала. Също така са ми разказвали, че всяка вечер две воюващи банди спирали да се бият помежду си, за да изгледат епизода. Звучи невероятно, но това са факти.
"Леонела" предизвика полемика заради темата с изнасилването. Мислите ли, че всеки човек заслужава втори шанс?
Няма перфектни хора. А ако имаше, струва ми се, че щяха да бъдат нетърпими. Хората правим грешки, бъркаме и често тези грешки нараняват останалите, а и нас самите. От всичко това има и полза – трупаме ценен опит, който ни прави по-добри хора. Да си заслужим прошка чрез разкаянието е прекрасно. Това е религиозна догма. Получих поздравления от вярващи хора, които разбраха посланието на теленовелата. „Леонела“ не е историята на двама идеални главни герои. Това е историята на две човешки същества, които правят грешки, страдат и плащат за грешките си много висока цена. Изкуплението на греха на Педро Луис е възможно, защото той не е насилник, а е добро момче, което под въздействието на алкохола и на обидата, губи контрол над себе си. След това се срамува от постъпката си и прави всичко възможно да изкупи вината си. Смятам, че когато някой се разкайва искрено, заслужава втори шанс. И доказателството е, че въпреки полемиката около историята на моята теленовела, зрителите почувстваха Педро Луис като по-близък образ, отколкото Леонела. Може би това се дължи на положителното развитие на героя, който се образова и става професионален адвокат, и който успява да вземе детето си, воден от бащински чувства, да го защитава и обича. Същото дете, което майката отхвърля при раждането и не се трогва от плача на това невинно създание.
Напоследък няма класически теленовели, а екшън сериали с твърде много насилие. Какво мислите Вие за тази тенденция?
Тази тенденция, която споменаваш, е фатална. Всичко започна през 2011 година, когато заснеха адаптирана версия на книгата „Кралицата на Юга“ – много добре написана книга. Телевизионната адаптация беше направена много добре, актьорските изпълнения също бяха много добри. Разликата с книгата беше единствено във финала – авторът Перес Реверте оставя отворен край, като героинята му изчезва, докато в теленовелата, насочена към зрителите, които са много различни помежду си както на ниво мислене, така и на ниво култура, убийцата и наркотрафикант се разхожда като кралица в своя дворец и се наслаждава на богатството си. Посланието на този финал е: „Престъплението носи пари“. Според мен, сериалът беше успешен заради гореизброените неща, а и защото беше първата история на наркотрафиканти на малък екран. Но след това дойде объркването. Продуцентите решиха, че зрителите харесват истории за наркотрафиканти. И оттам насетне ни заляха с 20 теленовели на същата тематика една след друга. Интересът спадна, произвеждат сериали за малко зрители, тематиката се изчерпа. Но продуцентите сякаш не виждат това, продължават да снимат истории, в които се идолизира престъпник, който за пари корумпира и озлобява себеподобните си. За мен това е толкова абсурдно, колкото фактът, че след успеха на „Касандра“, която е в книгата на Гинес, продуцентите решиха, че хората харесват сериали за цирк и цигани и направиха 20 теленовели с тази тематика. И за да отговоря на въпроса ти, класическата теленовела, която стопяваше разстояния и етнически и културни различия, която покоряваше международни пазари, загуби своята посока, защото промениха съдържанието й. Онези истории разказваха за общочовешки чувства и се харесваха от зрителите. Намерението да инжектират теленовелата с нови аргументи не беше положително. Просто защото насилието, наркотиците и бруталният секс не са подходяща тематика за цялото семейство и за семейно забавление.
Това е само първата част от интервюто ми с невероятната Делия Фиайо. Очаквайте продължението съвсем скоро!
Коментари
Публикуване на коментар