Кратка разходка до Доминиканската република

Четири години след първото ми пътуване до Доминиканската република, реших да отида отново. Този път с по-голяма компания от приятели. Вече ги бях подготвила за срещата с летището в курорта Пунта Кана. Но освен че полетът беше по-кратък от предишния път, летището е и по-модернизирано. Кацнахме и дори ни чакаха автобуси, които ни извозиха до терминала за пристигащи (нещо, което ме впечатли, защото предходния път вървяхме пеша по пистата до сградата на летището). По същото време нямаше други полети и обработката на документите стана за не повече от 20-ина минути. Митничарят ми направи комплимент, че изглеждам млада за възрастта си, след което изяви желание да ме види отново. Оказа се също, че човекът, който извършваше единия от трансферите, си спомня за мен. Той пък ме покани на танци. И въобще изкарах една прекрасна почивка с приятели и близки в държава, която ураганите Ирма и Мария милостиво подминаха. Противно на прогнозите за следобедни превалявания слънцето беше щедро към нас и дъжд валеше само през нощта.

Екзотиката, която палмите и тюркоазеното Карибско море създават, се допълваше от група розово фламинго, което живее в хотела, както и от още доста видове птици.

Сутрин пеликаните ловуваха край брега, а белите плажове бяха по-скоро пусти. От хотела ни обясниха, че много хора са се отказали от пътуванията си заради природните стихии в Атлантическия океан.

От разходката ни до столицата Санто Доминго мъжете в групичката бяха истински впечатлени от автомобилите по улиците. Повечето бяха с видими следи от удари, половината бяха без предна или задна броня, номерата на голяма част от тях изцяло липсваха, а фаровете бяха истински лукс. Оказа се, че много хора ползват тези автомобили за обществен транспорт. Спомнях си от предходното ми пътуване до столицата на Доминиканската република, че има и много мототаксита – мотори, които могат да те откарат до конкретен адрес. Спомних си също, че този транспорт не е за предпочитане. А и как би се качил някой на мотор, чийто моторист кара с джапанки и вози всякакви стоки, включително килими??? Но за наше изумление повечето мототаксита имаха клиенти. Разходката ни из столицата започна с посещение на няколко езера и пещери, в които е заснет филмът "Джурасик парк". Мястото е уникално, в пещерите има четири езера, като четвъртото е открито и много голямо. До него може да се стигне с импровизирана лодка.

В Санто Доминго е първата катедрала, която Колумб прави в Новия свят. Аз не я разпознах веднага, сигурна бях, че е друг цвят и нещо не мога да се ориентирам. Но се оказа, че грешката е вярна и просто са я боядисали до неузнаваемост. Разходката в следобедната жега беше изтощителна, но пък обядът в заведение, което шофьорът ни ни препоръча, беше вкусен и наистина доминикански.

През следващите дни посетихме реката, където е заснета "Анаконда", на същото място е сниман и филмът "Апокалипсис сега". Река Чавон е огромна и прекрасна, а построеният през 1970 година град Алтос де Чавон е убежище на всякакви знаменитости като Хулио Иглесиас, Шакира, Кристина Агилера и американския президент Доналд Тръмп. В този град се влиза само с паспорти и входна такса. Но гледката си заслужава. Зад католическата църква има малък музей, в който всеки може да научи повече за живота на местните цивилизации, населявали острова преди нашествието на испанските завоеватели.

Пътят ни премина и през малкото рибарско градче Бока де Юма – колоритно и много приветливо. Хапнахме току-що уловена риба, както и лангуста, в китно ресторантче точно срещу мястото, в което река Юма се влива в морето.

Разходката ни продължи и до Игуей – малък град с интересна модерна катедрала. Единствено там времето се разсърди и заваля лек дъжд, но ние бяхме подготвени с дъждобрани.

Единият от дните ни премина в изследване на джунглата. Попаднахме в резерват, който не е много посещаван от големи групи, защото няма капацитет да поеме повече от 300 туристи на ден. Ние отидохме към 9 сутринта – точно когато отварят, и бяхме първите посетители за деня. Разходихме се из джунглата, попаднахме на десетки костенурки в бистрите лагуни, снимахме се и въобще си прекарахме чудесно, макар и в компанията на десетки комари.

Хубавото на часовата разлика от 7 часа е, че всяка сутрин ставахме в 6, за да се насладим на изгрева над Карибско море. Вечер се разхождахме по плажовете, а освен с тен, успяхме да се върнем и с много подаръчета за роднини и приятели. И, разбира се, с много спомени, които ще ни топлят до следващото пътуване...