Хорхе Као: В "Изпитание на любовта" си счупих китката на ръката

Хорхе Као е роден в Куба. С актьора се познавам от 15 години. Имала съм доста възможности да си поговоря с него, да го интервюирам и да го разпитам за ролите и за живота му. На зрителите в България Хорхе е познат от ролите си в теленовели като "Трима братя, три сестри", "Отмъщението", "Изпитание на любовта" и "Зоро". Реших да направя интервю с Хорхе, а той, както винаги, веднага се съгласи. Ето какво ми разказа за ролите си, бъдещите си проекти и пътуването си до България преди 35 години.

От много време не сме те гледали в теленовели в България. Кажи ни с какво се занимаваш сега.

Кариерата ми е дългогодишна – вече 53 години съм на сцената, в киното, на телевизионния екран и в музиката. През всичките тези години работя. В последната година се посветих на театъра, киното и музиката. Работя като режисьор и преди дни приключих сезона с мюзикъла "Ани". В киното участвах в една копродукция между Колумбия и Венесуела – филма "Тайните на изповедалнята" на режисьора Хенри Риверо, както и в "Блатото" на Маноло Крус и Карлос Кастийо. Скоро ще бъде и премиерата на филма "Отражения" на Мигел Урутия. Снимах се в сериала "Река от страсти", също така записах диск с най-добрите болерос в историята на кубинската музика. Дискът е двъхновен от пиесата "Болерос за един актьор" – спектакъл с песни и поезия.

Какви са бъдещите ти проекти?

На първо време се занимавам с режисурата на "Нощта на убийците" на Пепе Триана. Правя и ателие за актьори. През октомври ще представим пиесата "Пеперудите скачат в бездната" на Фестивала за латиноамерикански театър в Лос Анджелис. Имам и предложение за роля в сериал на RCN за края на годината.

Добри или лоши герои предпочиташ?

Харесват ми герои, които имат какво да кажат на зрителите. В телевизията лошите герои са доста по-благоприятни, но и по-взискателни, особено на моята възраст. Опитвам се да създавам достоверни образи, които да се различават един от друг.

От всички роли досега имаш ли си любим герой?

Превъплътил съм се в 220 театрални роли, над 80 телевизионни роли и 25 роли в киното. Във всеки етап от кариерата ми е имало интересни и по-забележителни роли. Сред любимите ми персонажи в телевизията са Франсиско де Паула Асеро в "Жената на президента", Мартин Асеведо в "Трима братя, три сестри", Фернандо Валеруго в "Отмъщението" и Мануел Гомес в "Последният щастлив брак". Трудно е да избера само един от 21 герои, в които съм се превъплътил в Колумбия.

Спомена преди малко, че водиш ателие. Какъв е съветът ти към начинаещите актьори?

Да учат. Това е професия, в която човек трябва непрекъснато да учи, да обогатява интелекта си, емоционалността си. Външният вид се променя с годините и красотата си отива, но талантът остава.

Как минава един твой ден?

Ставам рано и правя упражнения, за да събудя тялото си. Закусвам със семейството си и отивам да работя. В колата си пускам музика, която да ме подготви за деня. Дните със снимки са безкрайни. Опитвам се да намеря време и да се подготвя за ролите си.

Театър, кино или телевизия?

Театърът е изкуство, там актьорът демонстрира уменията си. С киното получаваш възможност да останеш в историята. А телевизията ти дава контакт с много хора, дава ти възможност да се докоснеш до зрители по целия свят, да споделиш емоции, радости и тъга. Актьорът, който уважава себе си, се старае да се превъплъти във всевъзможни роли в кариерата си.

Ще ни разкажеш ли нещо от снимачната площадка на "Зоро" и "Изпитание на любовта", което зрителите не знаят.

В "Изпитание на любовта", по време на еротична сцена с Катерин Сячоке, конят се ядоса и ме хвърли върху камерите. Счупих си китката на ръката и си изкълчих глезена. Наложи се да приключа снимките на теленовелата с гипсирана ръка. Но понеже нямаше как да оправдаем това за героя ми, крих гипса до края на снимките. В "Зоро" по време на битка паднах върху бодлив храст. Наложи се екипът да вади бодлите от дрехите ми повече от три часа.

Споделял си ми, че си посещавал България преди много години. Какво си спомняш от тази твоя визита?

Преди 35 години посетих София. Бях там два дни. Спомням си, че бях много впечатлен от града – светъл, с невероятна архитектура, широки улици и цветя, аромат на рози, който помня и до днес. Хората, с които се запознах, бяха много любезни. Бих искал да се върна в София и да имам повече време за разходки в града и околностите.