Певецът Луис Фонси реши да коментира еднократно книгата и обвиненията на бившата си съпруга Адамари Лопес. Ето какво написа той в официалния си сайт:
Търпях и мълчах
Търпях и мълчах. Защото съм кавалер, защото я уважавам, защото уважавам това, което изживяхме заедно, уважавам и себе си. Корица след корица, интервю след интервю, безчуствено и жестоко се казват неща, които никога не са се случвали.
Ако премълча този път, ще направя грешка.
За пръв и последен път говоря по темата.
Историята, която се разказва, е много драматична и продаваема, но не само, че е непълно, но и НЕ отговаря на истината. Целенасочено описва един безчувствен мъж, който е изоставил съпругата си по време на битката й с тежка болест.
Аз не съм този човек.
Това, което се каза, е абсолютна липса на уважение към мен като човек, към жена ми, към дъщеря ми и към цялото ми семейство.
Когато през 2005 година Адамари Лопес – жената, която обичах, научи, че има злокачествен тумор на гърдата, аз натиснах „пауза” на живота си. Спрях записи, дискове, турнета, концерти, ВСИЧКО.
Аз също сяках бях получил тази диагноза.
На 100 процента й се посветих, за да я поддържам положително настроена, за да празнувам с нея всяка една малка победа, за да я изпълня с любов. Аз бях свидетел на всяка промяна, подкрепях я, давах й сили, обичах я. Месеците бяха напрегнати, трудни, но по някакъв магичен начин ситуацията ни сближи като двойка още повече.
Заедно победихме.
Бях с нея по време на ЦЯЛОТО лечение. Грижех се за нея, почиствах раните й.
В тази война се сражавахме заедно и заедно я спечелихме. С любов, с търпение, с отдаденост и с уважение.
Ожених се за нея на следващата година – през 2006 година. Влюбен в една прекрасна жена, която беше надвила рака.
“Аз не те желая като жена”…. Тези думи НИКОГА не съм произнасял.
Времето, датите не съвпадат с това, което се газва публично. Как може един мъж да каже на своята партньорка, на жената, която обича, че не я желае, и няколко месеца по-късно да се ожени за нея? Аз ли съм единственият, който вижда, че написаното няма смисъл?
Когато решихме да се разделим и евентуално да се разведем, вече бяха минали 4 години без рак. Всичко е смесено с цел да обвини, нарани, разруши, и в крайна сметка да се обогати с продажбата на една книга. Никога не съм молил, очаквал или искал благодарност или признание. Направих всичко от любов.
Единственото ми желание е да се чуе истината за това, което преживяхме.
Разводът не е престъпление... Любовта понякога се променя, понякога свършва. Отговорността за това е на двама души. Не може да се игнорират чувствата. Потърсих професионална помощ, говорих много с родителите ми. Сам разбрах, че бракът ни няма бъдеще. Това не е същото, като да се примириш.
И казах истината. Чувствата, раздялата, разводът. Това не са неща, които се казват за един ден, които се казват по телефона. Не съм перфектен, не сме перфектни. И ДВАМАТА направихме грешки.
Няма да описвам грешките и проблемите си в книга, никога няма да опиша и нейните грешки. Ако по време на съжителството ни и на брака ни съм сгрешил, както всеки човек, НИЩО не е било непоправимо, НИЩО не се е случило по време на болестта й, НИЩО нямаше общо с развода ни.
Повтарям, нашият провал като двойка няма НИЩО общо с болестта й.
НЕ съжалявам, че се ожених за една прекрасна жена, която обичах дълбоко. НЕ съжалявам, че оставих кариерата си, за да съм до жената, която обичах, и която минаваше по труден път. НЕ съжалявам, че накрая приех чувствата ми.
По време на развода ни Адамари ме помоли да задържи ембрионите. Веднага й отговорих, че сърце не ми дава да я лиша от мечтата й да бъде майка. Че ако това е единственият начин да бъде майка, няма да й обърна гръб. Знаех, че никой съд, никой съдия не може да ме задължи да имам дете с жената след развода ни. Нямах никакво правно задължение. Дори постъпих така въпреки препоръките на адвокатката ми.
Знаех какво може да означава това решение след години, ако имам друга връзка и друго семейство. Но въпреки това взех това решение, реших, че ще бъда баща както в емоционално, така и в икономическо отношение.
Взех това решение със сърцето си, с любов, и го направих заради нея.
Ако днес говоря за пръв и последен път, го правя само за да опровергая лъжите, изкривената информация, сензационните коментари по тази тема.
Не съм аз човекът, който ще съди или ще се опитва да разбере защо е решила да публикува тази книга.
Това е атака, насочена лично към мен, която не отговаря на това, което изживяхме, има противоречиви изказвания извън книгата. Атака, която обърква хората, като използва като оръжие нещо толкова сериозно и трудно като битката срещу рака.
Тъжно ми е, че се прави нещо такова, без да се помисли за последствията и за вредите, които се нанасят на едно семейство и на други лица. Никога не съм си представял, не съм го очаквал, невероятнво е, че сега говорим за това, близо 4 години след развода ни.
Благодаря на Бога, че дъщеря ми още не може да чете и няма да разбере ужасните неща, които се говорят за баща й. Моя лична отговорност е да и показвам ден след ден какъв съм и как се отнасям с една жена.
Този епизод за мен е приключил.
Няма да давам интервюта, няма да се възползвам от ситуацията, няма да правя песни, сериали или да издавам книги по тази тема...
Аз съм сериозен човек, който уважава хората, гледа към бъдещето с оптимизъм и радост...
Благодаря на Бога за това, което ми е дал.
Но преди всичко, съм със спокойно съзнание.
Моля се Адамари някой ден да бъде спокойна и да дарява спокойствие на другите.
Най-добрите жестове на щедрост се правят в тишина и се пазят в съзнанието
Луис Фонси
Снимка: Луис Фонси
2013 Всички права запазени. Материалите от този сайт може да се използват само след писменото ни разрешение.
Коментари
Публикуване на коментар