На Велики четвъртък си отиде колумбийският писател
Колумбийският писател Габриел Гарсия Маркес издъхна на 87-годишна възраст в дома си в Мексико сити. Нобеловият лауреат имаше здравословни проблеми в последните няколко месеца. Гарсия Маркес е една от легендите на Латинска Америка и най-известният колумбийски писател на 20 век. Маркес живееше в Мексико - страна, която смяташе за своя втора родина. Негови са книги като "Сто години самота", "Любов по време на холера" и "Хроника на една предизвестена смърт". През 1989 година писателят научава, че има рак на белия дроб. Десет години по-късно му поставят диагноза рак на лимфните възли. След две тежки интервенции и химиотерапии, Маркес се възстановява и продължава да пише.
Отгледан от дядо си, който е бил полковник, и от баба си, Габо израства сред истории за битки, разказвани от дядо му вместо детски приказки, както и от истории за духове, феи, призрачни гори и суеверия, разказвани от баба му. Записва Право в Колумбийския университет, но така и не завършва, защото писането е неговото призвание. През 1958 година се жени за Мерседес Барча в Баранкия. "Предложих брак на Мерседес, когато тя беше на 13 години", споделя по-късно писателят, който винаги говори за съпругата си с много нежност и любов. Двамата имат двама сина - Родриго и Гонсало.
От 60-те години на миналия век Габо живее в Мексико. Именно там пише романа "Сто години самота", който е публикуван за пръв път през 1967 година. В дома на Маркес никога не липсват жълти цветя. Самият той признава, че винаги има в себе си жълти цветя, защото му носят късмет. "Суеверен съм. Наследил съм това от баба си. Вярвам, че жълтите цветя носят късмет, затова докато има цветя с този цвят, ще съм заобиколен от тях", казва Габо.
Ето и няколко незабравими цитати от творчеството на Маркес.
За свое оправдание тя казваше, че любовта е преди всичко природен талант. Твърдеше: "Човек или се ражда научен, или никога не се научава." ("Любов по време на холера")
"Тя имаше рядката добродетел да не съществува изцяло, освен в подходящия миг." ("Сто години самота")
"Полковник Аурелиано Буендия едва-едва проумя, че тайната на добрата старост не е нищо друго, освен почтен договор със самотата." ("Сто години самота")
"Човек не умира, когато трябва, а когато може." ("Сто години самота")
"Без да й е разкрил, че плаче от любов, (тя) веднага разпозна най-древния плач в историята на човека." ("Сто години самота")
"Родовете, осъдени на 100 години самота, нямат друга възможност върху земята" ("Сто години самота")
Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце.
Не плачи, когато всичко свърши, усмихни се,че нещо ти се е случило.
Снимка: Wikipedia
2015 Всички права запазени. Материалите от този сайт може да се използват само след писменото ни разрешение.
Коментари
Публикуване на коментар