Пабло Мартин: Аз съм много романтичен мъж






Пабло Мартин е един от актьорите, които през силните години на латиноамериканските сериали натрупа популярност сред българските зрители. Актьорът веднага привлича вниманието на публиката в родината си Венесуела още с първото си появяване в теленовелата „Джовисна” през 1996 година. У нас зрителите са гледали Пабло и в теленовелите „Слънчогледи за Лусия”, „Любов при пълнолуние”, „Излъгана”, „Ребека” и „Надзирателката Дора”, в която изпълнява главната мъжка роля. С актьора се срещнахме на необичайно място – остров Тенерифе. Необичайно, защото е роден във Венесуела и в момента живее там. И в същото време място, което Пабло задължително посещава веднъж годишно. Защото там живее семейството му. Пабло е роден на 16 октомври 1972 година в Каракас, Венесуела. Но когато е на 9 години, заминава със семейството си за Тенерифе. Живее там, докато не завършва висшето си образование. По професия Пабло е зъболекар. И тази професия той практикува в продължение на няколко години, за да може да плаща за курсовете по актьорско майсторство. Признава, че винаги е бил привлечен от актьорската професия. И невинаги е разчитал на подкрепата на близките си. С Пабло се срещнахме в петзвездния хотел Iberostar Grand Hotel Mencey в Санта Крус, Тенерифе. Ето какво ни сподели актьорът за ежедневието, новите проекти, пътуванията и любовта.


Пабло, от известно време не сме те гледали в теленовели. Снимаш ли се и с какво запълваш времето си?
Всъщност последната теленовела, в която участвах, беше „Надзирателката Дора”. Снимах се в Колумбия. Партнираше ми Шарик Леон. И до ден днешен двамата с Шарик сме много добри приятели. Даже мисля, че се сприятелихме чак след края на снимките. По време на снимачния процес и двамата работихме толкова много, че нямахме време да станем приятели. От този сериал си спомням, че в Колумбия беше зима и ми беше студено. Очарован съм от тази страна и много бих искал отново да работя там. Харесвам много и родината си Венесуела, въпреки че в момента там е много несигурно. Когато не съм в Тенерифе, съм в Маями – още един град, който обожавам.


А какво правиш в Тенерифе?
Дойдох, за да отпразнувам рождения си ден със семейството ми. Майка ми, баща ми и брат ми живеят в град Оротава. Той е в северната част на Тенерифе. Самият аз съм израснал тук, познавам острова като дланта на ръката си. Когато идвам, винаги посещавам планината Теиде. Тя е обявена за културно наследство на човечеството. Там медитирам. Понякога ходя през нощта. Посрещам изгрева на върха на Теиде. Гледката е прекрасна. Въздухът, природата, спокойствието... Всичко! Не мога да си позволя това в Каракас например, защото там има много престъпност.


Ти си зъболекар. Как реши да станеш актьор и практикувал ли си първата си професия?
Всъщност няколко години работих като зъболекар. Именно така финансирах курсовете по актьорско майсторство. Знаех, че искам да играя пред камери. Семейството ми не беше много съгласно, но после ме подкрепи. В един момент започнах да участвам в модни ревюта, фотосесии, теленовели. И така актьорството измести работата ми като зъболекар.


Изглеждаш в отлична форма. Как поддържаш фигурата си?
Благорадя! Спортувам много. Това е начинът ми на живот. Ходя на фитнес, плувам, карам колело. Дори преди години бях състезател по велосипедизъм. Имах един неприятен инцидент по време на състезание и пострадах, но дори това не ме отказа. Явих се на Обиколката на Испания и завърших в първата десятка. След това вече се отказах. Но това беше доста отдавна. Сега се занимавам предимно с фитнес. Дори пиша книга, в която събирам съвети на специалисти в областта на спорта, за да помогна на хората да бъдат по-отговорни към физическото си здраве и да се грижат за себе си.


Значи освен зъболекар, актьор, фотомодел, си и писател? Има ли още нещо, с което се занимаваш?
Да. Работя като режисьор и продуцент. Преди няколко месеца започнах мащабен проект, който дава шанс на млади таланти да учат актьорско майсторство и да се снимат. Работим с тийнейджъри до 18-годишна възраст. В свободното си време рисувам.


А мислил ли си за кариера на певец?
Не. Никога. Мога да свиря на музикални инструменти, но пеенето не е силната ми страна.


С какво се занимаваш сега?
Наскоро приключиха снимките на първия филм „Анорексичната Ана”, на който съм продуцент. Освен това се снимам в исторически сериал в Тенерифе и във Венесуела.


Уморява ли те славата?
Понякога. Идвам в Тенерифе, за да се откъсна от тези среди, да се приземя, както се казва. Като цяло, пресата е безпощадна, непрекъснато трябва да се съобразявам как съм облечен на официално събитие, как изглеждам.


Искаш ли да работиш в Мексико?
Честно казано, работил съм там в един сериал. И се уплаших от несигурността. Няма да ти казвам на какви сцени и разговори съм ставал свидетел! Изпитвам респект от Мексико. Има актьори, които се снимат там с години, но не мисля, че това е моята страна. Всъщност с Хорхе Аравена, с когото работихме в „Слънчогледи за Лусия”, поддържаме контакт до днес. Много добри приятели сме. Той работи в Мексико и наскоро ми предложи да отида за снимките на теленовела. Но не се чувствам уютно там.


Кой е най-важният сериал в кариерата ти до момента?
Безспорно това е „Слънчогледи за Лусия”. Той ни катапултира към славата, беше излъчен в много страни по целия свят. Но пазя и много приятни спомени от актьорския ми дебют. Това беше теленовелата „Джовисна”. И за Скарлет Ортис това беше първата теленовела.


Влюбен ли си?
Влюбен съм в живота, в любовта. Аз съм много романтичен мъж. Обичам детайлите. Но ако ме питаш дали имам нежна половинка, в момента съм сам. За мен е важно жената до мен да е интелигентна, с чувство за хумор, и да обича спорта! Ако е руса и със сини очи, тогава веднага я вземам (смее се).


Женил ли си се някога?
Не. Но на три пъти ми се е случвало почти да стигна до олтара.


Отправяли ли са ти неприлични предложения?
Случвало се е неведнъж. Но не съм приемал никога. Всичко, което съм постигнал, дължа на собствените си усилия.


В какво вярваш?
Вярвам в духовния свят. Вярвам, че има Господ. Вярвам, че има живот след смъртта. Вярвам също, че човек се превръща в роб на собствените си успехи.


Кое е най-щурото нещо, което си правил?
Много неща съм правил. Но най-щурото може би е това, че си купих спортна кола в Маями. И когато тръгнах за Тенерифе, реших да я взема със себе си. Платих билет за колата и за мен, натовариха я на самолета. След като пристигнах, изчаках на летището, дадоха ми я, аз се качих направо там, запалих и се прибрах от самото летище с колата си. Сега никога не бих направил такова нещо. Но тогава беше някакъв импулс, каприз, на който се подадох.


Любител ли си на високите скорости?
Не. Колкото и странно да звучи, предпочитам да съм внимателен. Никога не бих си купил мотор например. А и не ме влече.


Имаш ли някакви пороци?
Не мисля (смее се). Не пуша и пия много рядко. Не употребявам никакви забранени субстанции. Като цяло, водя много здравословен начин на живот.


За какво мечтаеш?
За семейство. Искам семейство и деца. Това е най-голямото ми желание. Искам да открия своята половинка, жената, с която да споделям всичко. И да имаме поне две деца.


Имал ли си връзка със своя колежка?
В миналото – да. Но не бих могъл да живея с колежка. Знаеш ли, жените в артистичните среди са твърде капризни. Често са и много повърхностни. Не всички, разбира се, но голяма част от тях.


Би ли посетил България?
Разбира се! Бих дошъл още утре! С удоволствие бих прекарал време с българските си почитатели!


Може да следвате Пабло Мартин в Туитър. Официалната му страница там е @PabloMartinOfic

Интервю: Деница Томова
Снимки: Личен архив

2012 Всички права запазени. Материалите от този сайт може да се използват само след писменото ни разрешение.

Коментари